Забравеното знание за въртенето

Защо хората се въртят още от древността?

Ако разгледаме духовните и културните традиции на различни народи, ще открием една любопитна прилика. Независимо дали става дума за дервишите в Близкия изток, за шаманските ритуали в Сибир, за кръговите народни танци на Балканите или за древните празници, посветени на плодородието, почти навсякъде присъства едно и също движение – въртенето.

Трудно е да повярваме, че това е просто съвпадение. Тези народи са живели в различни епохи, говорили са различни езици и често никога не са имали контакт помежду си. И въпреки това всички са достигнали до идеята, че движението в кръг има особено значение.

Защо?

Кръгът е езикът на природата

Колкото повече наблюдаваме природата, толкова повече откриваме, че тя сякаш предпочита кръговото движение. Планетите обикалят около Слънцето, галактиките се въртят в огромни спирали, ураганите образуват вихри, а водата създава водовъртежи. Дори структурата на човешката ДНК представлява двойна спирала.

Не е случайно, че именно спиралата е един от най-древните символи, откривани върху скали, керамика и храмове по целия свят. За древните народи тя е символизирала живота, движението, сътворението и непрекъснатото обновление.

Може би именно затова толкова много ритуали включват движение в кръг.

Въртенето като духовна практика

В суфистката традиция въртенето е свещен ритуал. Дервишите се завъртат продължително около собствената си ос, като вярват, че чрез това движение човек постепенно успокоява ума си и се свързва с нещо по-голямо от самия себе си.

Шаманските традиции също използват ритмично движение и въртене като част от своите церемонии. При много древни народи танцът не е бил забавление, а начин човек да премине от едно вътрешно състояние в друго.

Интересното е, че независимо от различните вярвания, движението почти винаги е едно и също.

Женските ритуали

В различни исторически източници и етнографски описания се срещат сведения за женски празници, посветени на плодородието, сезоните и живота. Жените са се събирали заедно, пеели са, танцували са в кръг и са отбелязвали важните моменти от живота чрез общи ритуали.

Дали тогава са говорили за енергия така, както го правим днес? Вероятно не. Но са знаели, че движението променя начина, по който се чувстват. Тези ритуали са били начин жената да се свърже със себе си, с другите жени и с природата.

Какво представляват енергийните фунии?

Именно тук се ражда идеята за енергийните фунии.

Това е съвременно название на практика, която използва въртенето като средство за вътрешно фокусиране. Когато една жена започне спокойно да се завърта около собствената си ос, постепенно вниманието се измества от външния свят към вътрешния. Дишането става по-дълбоко, движенията по-свободни, а умът започва да се успокоява.

Затова говорим за енергийно завихряне. Не защото можем да измерим енергията с научен уред, а защото движението създава усещане за поток, лекота и присъствие, което много жени описват по сходен начин.

В различни духовни школи въртенето символизира движението на живота. Когато човек се движи в кръг, той не се стреми към определена цел, а се учи да присъства в настоящия момент.

Жената като създател

През цялата история жената е била възприемана като носител на съзидателната сила. Именно тя дава живот, създава семейство, пази дома и предава традициите между поколенията. В много древни култури женското начало е свързвано със Земята, плодородието и способността да превръща потенциала в реалност.

Може би затова толкова много женски ритуали са били свързани с движение, танц и кръг. Не като магия, а като символично напомняне, че животът непрекъснато се движи, променя и създава.

Защо създадохме „Вихърът на жената“?

Именно тези древни символи вдъхновиха създаването на „Вихърът на жената“. В продължение на 28 дни участничките ще практикуват енергийни фунии, ще работят с четирите женски архетипа, ще водят личен дневник и ще изграждат свои малки ежедневни ритуали.

Целта не е просто да се научим да се въртим. Целта е да отделим няколко минути всеки ден, в които отново да се свържем със себе си. Защото понякога най-голямата промяна не започва с голямо решение. Започва с едно движение.

Влез в кръга