Мъжът – огледало на жената

Колкото и да ни се иска да вярваме, че любовта е чисто външна съдба, „попадане“ на точния човек или случайност, всъщност партньорът до нас рядко е случаен. Той е отражение. Проекция. Огледало на вътрешния ни свят – особено на онази негова част, която още не виждаме или не искаме да признаем.

Мъжът показва как жената се отнася към себе си

Ако една жена не вярва, че заслужава внимание, присъствие и грижа – тя често привлича мъж, който е дистанциран, зает, непостоянен или емоционално недостъпен. Не защото „няма свестни мъже“, а защото вътре в себе си тя не е разрешила да получава. Огледалото просто отразява програмата. Когато една жена е свикнала да дава повече, отколкото получава – партньорът ѝ несъзнателно приема това като норма. Не защото е лош, а защото вибрацията на „ще направя всичко сама“ създава до нея човек, който не поема отговорност. Ако жената се подценява, той ще подсили усещането ѝ. Ако тя се страхува да бъде видяна, той няма да я вижда. Ако тя е строга към себе си, той ще бъде критичен. Невинаги с думи – понякога с мълчание, отдръпване или безинициативност.

Любовта привлича, страхът отблъсква

Мъжът, който идва при нас, „чува“ не толкова думите ни, а вътрешния ни тон. Ако жената живее в дефицит – ще срещне дефицит. Ако се бори – ще привлича ситуации, в които се налага да се доказва. Ако носи болка – ще я преиграва в отношенията. И обратното. Когато една жена е в контакт със стойността си, тя не преследва внимание, а го излъчва. Не изисква уважение – а го предизвиква с присъствието си. Не чака някой да ѝ даде любов – тя вече я носи. Тогава мъжът я вижда различно, държи се различно и я среща в зрялост, а не в дефицит.

Мъжът показва какво е недоизлекувано

Партньорът е най-финото огледало на дълбоките женски пластове – особено на онези, които са останали незрели, уплашени или непризнати.

• Ако тя още носи рана от бащата – ще я пресъздаде чрез мъжа.

• Ако тя не вярва, че може да разчита на някого – ще привлече мъж, на когото трудно се разчита.

• Ако тя е свикнала да оцелява – ще попадне на партньор, при който пак трябва да оцелява.

Вместо наказание, това е покана за осъзнаване. Огледалото не идва да те нарани – идва да ти покаже къде още си в сянка.

Неговото поведение често говори за твоите граници

Мъжът не просто „прави нещо“. Той реагира на полето, което жената създава около себе си. Ако тя не поставя граници – той ще ги прекрачи. Ако тя никога не казва „не“ – той ще спре да пита. Ако тя приема трохи – няма как да получи хляб. Всяко „аз ще изтърпя, защото го обичам“ учи мъжа, че любовта ти е по-силна от самооценката ти. И огледалото веднага ще отрази това.

Отражението може да бъде лек, не присъда

Истинската сила идва не когато виним мъжа, а когато го погледнем като символ и учител – дори и болезнен.

Какво отразява той?

Как се чувствам до него?

Коя част от мен говори чрез него – жената, детето, майката, нараненото момиче?

Колкото повече жената се свързва със себе си, с нуждите си и с тялото си, толкова по-здраво става отражението. Мъжът започва да реагира на новата вибрация – или се трансформира, или животът освобождава място за друг.

Любовта отвътре сменя огледалото отвън

Когато жената си върне силата, интегрира раните си и започне да се отнася към себе си с уважение, нежност и яснота, светът ѝ се пренарежда. Тогава партньорството не идва от нужда, а от изобилие. Мъжът вече не е „спасител“ или „наказание“, а партньор. Не е враг или дете, а присъствие, което резонира с вътрешната ѝ зрялост. Мъжът е огледалото. Но жената е светлината, която то отразява. Когато тя промени светлината, отражението винаги я следва.

Автор: Христина Велинова